Златомир Иванов – Баретата: биография, обвинения и ролята му в българския криминален преход
Златомир Иванов, по-известен в медиите като Баретата, е сред най-разпознаваемите лица в българската криминална хроника от края на 90-те и началото на 2000-те години. Роден е на 15 октомври 1968 г. в град Гурково. Завършва спортното училище в Стара Загора, където се занимава активно с борба – спорт, който по-късно му помага да изгради физика и дисциплина, полезни в професионалната му кариера.
Произход на прякора и ранна служба
Прякорът Баретата идва от периода 1991–1993 година, когато Иванов служи в специализирания отряд за борба с тероризма към МВР. По онова време тази структура е една от най-престижните в системата на вътрешното министерство и събира елитни кадри. Според медийни публикации Иванов напуска отряда по собствено желание, заедно с Пламен Галев и Ангел Христов – двамата, станали известни впоследствие като Братя Галеви. Причината за напускането се свързва с несъгласие около действия на ръководството в конкретен инцидент в Хасково, но официални документи по темата не са оповестявани публично.
Бизнес интереси и предприемаческа дейност
След напускането на МВР Златомир Иванов развива сериозна бизнес активност. Според регистрирани фирми той участва в повече от 30 компании, занимаващи се с охранителна дейност, търговия с петролни и химически продукти, фармацевтични стоки, както и с игрални и бинго зали. През годините тези дейности често попадат във фокуса на медиите, тъй като Иванов е считан за важна фигура в охранителния и развлекателния сектор през прехода.
Поява в криминалните хроники
Името на Баретата започва да се появява в криминалните хроники още през 90-те години. По време на управлението на Иван Костов различни източници го свързват с трафик на автомобили и жени, но тези обвинения никога не довеждат до окончателни съдебни решения. От МВР неведнъж излизат данни за предполагаеми връзки с наркотрафик, а през 2003 г. Центърът за изследване на демокрацията публикува доклад, в който Иванов е посочен сред шестима водещи фигури в нелегалния пазар на наркотични вещества. Самият той винаги е отричал подобни твърдения.
Задържания и обвинения
През годините Иванов е задържан многократно, но обикновено е освобождаван поради липса на достатъчно доказателства. Най-големият правен трус за него идва на 7 февруари 2009 г., когато той сам се предава на ДАНС. Срещу него е повдигнато обвинение за участие и ръководене на организирана престъпна група, за която прокуратурата твърди, че се е занимавала с разпространение на наркотици и поръчкови убийства.
В разследването ключова роля играят показания на Валентин Яблански – Демби, който заявява, че Баретата е нареждал нападения срещу различни фигури от подземния свят, включително Боби Цанков-Бобъра и Антон Милтенов – Клюна. Появява се и твърдение, че Иванов може да е замесен в убийството на писателя Георги Стоев. Всички тези обвинения стават част от публичния дебат, но окончателни съдебни решения по тях не са постановени.
Съдебни процеси и присъди
През февруари 2012 г. Софийският градски съд издава присъда от осем години лишаване от свобода срещу Иванов по обвинение за участие в организирана престъпна група. Заедно с това той е оправдан за предполагаемо поръчителство върху убийството на Румен Стефанов – Алф, за което прокуратурата настоява за 17-годишна присъда. По-късно през годината Софийският апелативен съд отлага делото, а процедурите продължават и след това.
Обществено възприятие и наследство
Фигурата на Златомир Иванов остава противоречива. За някои той е бивш служител на МВР, който просто е влязъл в охранителния бизнес в динамично време на преход. За други е символ на криминалните структури, оформили се през 90-те години. Независимо от гледните точки, Баретата неизменно присъства в общественото внимание повече от две десетилетия.
Неговата история често се разглежда в контекста на криминалната епоха, когато бизнес интереси, политика и силови групировки се преплитат. Разследванията и делата около него остават част от по-широката история на организираната престъпност в България и промените в държавните институции.